Количка
0 продукта
 
 

Обща информация

Компютърът е устройство с общо предназначение, което може да бъде програмирано да извършва набор от аритметични или логически операции. Възможността поредицата такива операции да бъде променяна позволява компютърът да се използва за решаването на различни задачи. Обикновено целта на тези операции е обработката на въведена информация (данни), представена в цифров (дигитален) вид, резултатът от която може да се изведе в използваема форма. От функционална гледна точка всички компютри са съставени от четири основни елемента: аритметично-логическо устройство, което изпълнява аритметичните или логически операции; управляващо устройство, което може да променя реда на изпълнение на операциите въз основа на записана информация; памет, в която се съхраняват входните, изходните и евентуални междинни данни; и входно-изходни устройства, чрез които данните постъпват и напускат компютъра. На практика в повечето съвременни компютри аритметично-логическото устройство, управляващото устройство и част от паметта са обединени в общ компонент, наричан централен процесор. Компютрите могат да имат различно устройство, като чисто механични конструкции са известни още от древността, но почти всички съвременни компютри са електронни. Първите изцяло електронни компютри са създадени в средата на XX век, като най-ранните от тях са с размерите на голямо помещение и с електрическа мощност над 150 киловата. Съвременните машини, базирани на интегрални схеми, имат милиони до милиарди пъти по-висока производителност при мощност от няколко десетки до няколко стотици вата.[1][2] Днес някои по-прости компютри са достатъчно компактни, за да се поберат в различни мобилни устройства, и достатъчно икономични, за да се захранват от малка батерия. В ежедневната реч под „компютър“ най-често се разбират персоналните компютри в техните разнообразни форми, които в наши дни са се превърнали в символ на Информационната епоха. В същото време далеч по-многобройни са вградените компютри, част от различни устройства – от MP3 плейъри до изтребители и от играчки до промишлени роботи.

  • Класификация според предназначението

Суперкомпютър - извънредно бърза машина

Мини суперкомпютър

Клъстер - множество отделни машини, работещи под управлението на специализирана програма обединяваща тяхната мощност

Мейнфрейм компютър - предназначен за централизирана обработка на големи масиви от данни и едновременна работа на 100 и повече потребители

Бизнес сървър

Миникомпютър - многопотребителска машина, способна да обслужва едновременната работа на 10 и повече потребители

Работна станция - специализиран мощен компютър

Персонален компютър - обикновено предназначен за операции, изпълнявани от един човек

Десктоп компютър

Виртуален компютър - Webtop 2.0 - изцяло виртуализиран персонален компютър с операционно ядро

Лаптоп

PDA

Контролер - тясно специализиран за изпълнение на определена дейност, обикновено се вгражда в по-сложен уред

Тази класификация е доста неопределена по характер. Това е така, защото непрекъснато се откриват нови приложения на компютрите. Това, което допреди няколко десетилетия е било непосилно за персоналния компютър, днес може да е част от ежедневието на домашния потребител. Затова границите между горните термини е неясна и се променя с времето.

  • Устройство на компютъра
  • Компютърна архитектура

Почти всички съвременни компютри са изградени съгласно архитектурата, описана от Джон фон Нойман. Според нея компютърът се състои от три основни компонента: процесор, памет и входно-изходни устройства.

Следва кратко описание на основни съставни части на един съвременен персонален компютър:

  • Процесор

Сърцето на компютъра е процесорът, наричан още Централен процесор, (ЦПУ) (Central Processing Unit, CPU). Той управлява работата на всички останали устройства и изпълнява самата програма (намираща се в паметта на компютъра). Състои се от аритметично-логическо устройство (АЛУ), управляващо устройство (УУ) и регистров блок (РБ). АЛУ изпълнява целочислените (събиране, изваждане и т.н.), логическите (И, ИЛИ, НЕ) и сравнителните операции. Управляващото устройство следи къде се намира следващата за изпълнение инструкция в паметта и се грижи резултатът от изпълнението на инструкцията да бъде записан в паметта, ако това е посочено в програмата. Регистровият блок се използва за служебни цели на УУ и АЛУ и като свръх бърза памет за съхраняване на получаваните резултати.

  • Дънна платка

Дънната платка (MotherBoard) е една от основните хардуерни части на персоналния компютър. Чрез нея се свързват всички останали части — процесор, памет, входно-изходни устройства. Като цяло архитектурата на всяка дънна платка се състои от два основни елемента — северен и южен мост.

  • Оперативна памет

Оперативната памет е последователност от номерирани клетки с еднаква големина, съдържащи информация. Тази информация може да е инструкция, която процесорът трябва да изпълни, или данни, които трябва да се обработят. Всяка клетка има адрес, чрез който програмата се обръща към необходимото място в паметта. Оперативната памет също така бива наричана памет от 1-во ниво, според отдалечеността от процесора. По принцип тя се дели на ROM (Read Only Memory) и RAM (Random Access Memory). Най-близка до процесора и най-често вградена в него е малка по-размер памет, наречена кеш памет (процесорен кеш). Времето за достъп до тази памет е най-малко. Кешът най-често е разделен на две части – за данни и за инструкции. Процесорът зарежда в кеша си (на база евристични алгоритми) части от оперативната памет, наречени линии, за да ускори изчислителния процес. Поради факта, че оперативната памет работи със скорост, която е в пъти по-малка от тази на процесора, когато последният трябва да ползва ОП, се налага да изчака, което е продиктувало създаването на процесорния кеш. Процесорният кеш за разлика от ОП не може да бъде директно адресиран от програмиста. Оперативната памет се различава от външната памет по това, че в нея се съхраняват активните програми, т.е. тези, които се изпълняват в момента от процесора. Чрез техника, наречена суопинг (swapping), външната памет (обикновено твърд диск) може да се използва като оперативна. Външната памет под формата на твърд диск се нарича обикновено памет от 2-ро ниво. Съществува и понятието памет от 3-то ниво, която се използва при компютри с големи изисквания за количеството на съхранените данни. Такива системи са библиотеките от ленти, които могат да съхранят огромно количество информация, но времето за достъп до нея е огромно, защото самата лента трябва да бъде поставена в четящото устройство от автомат, като бъде физически преместена от мястото на съхранение. Дънната платка, процесорът, оперативната памет и захранващият блок се намират монтирани в т.нар. системен блок или компютърна кутия, към която се свързват входно-изходните устройства – обикновено твърд диск, флопидисково устройство, монитор, клавиатура, мишка и др.

  • Видео карта

Съставена е от много елементи, но най-важното при съвременните персонални компютри е, че техните видео карти са съставени от множество профилирани процесори, които в определени изчисления (най-вече при обработка на видео-информация, но не само) вече сериозно изместват централния процесор и ускоряват работата на цялата машина значително.

  • Периферни устройства

Периферните устройства увеличават функционалността на компютъра. Повечето от тях улесняват и разширяват връзката им с околния свят, в частност с човека.

Пълен списък на съществуващите периферни устройства е посочен в статията за периферни устройства. Основните от тях са:

Външна памет

Входно-изходни устройства:

Монитор

Клавиатура и мишка

Скенер

Принтер

Тонколони

Микрофон

Уеб камера

И други на базата на Universal Serial Bus (USB)

Няма добавени продукти в тази категория.